Започвам една тема, свързана с писмената ни култура и по-точно как се изразяваме в бизнес кореспонденцията. Всички се смятаме за много грамотни, учтиви, владеещи бизнес-английски, немски, арменски и прочее езици. Уви, бизнес българският ни куца. По мое мнение, стилът на онзи кратък текст от 2-3 изречения, който придружава автобиографията в полето на е-мейла, казва точно толкова, колкото и самата тя. Казва и точно колко сме внимавали в часовете по български в гимназията и часовете по кореспонденция в университета. На онези, които са ги пропускали преди време ще кажа: Трябваше да пиете кафе в някои други часове.

Сега няма да влизам в ролята на учителка по български език и литература и да обяснявам граматически, лексикални и всякакви други правила в нашия език. Но ще ви посоча най-често срещаните и недопустими грешки, за човек, който на всичкото отгоре отбелязва в автобиографията си, че българският му е майчин, или че нивото му е  отлично.

Първо: Когато към обявата, по която кандидатствате (важи за всякаква кореспонденция), има приложено име като лице за контакт, ВИНАГИ се обръщайте към човека с името му. В противен случай бих си помислила, че не сте прочели обявата до края, не сте видели името и не сте знаели към кого да се обърнете. Забравете за обръщения като "Уважаема г-жо / г-не".

Второ: Съкращенията  г-жо / г-не също не са приети в бизнес кореспонденцията. Може да напишете: Уважаема госпожо / Уважаеми господине / Уважаеми господин Иванов.

Вероятно, подобни въвеждащи изречения ще са първото впечатление от вас за хората, разглеждащи документите ви. Сигурна съм, че разбирате колко е важно да не допускате грешки при това първо впечатление.

Когато получавам писма с такива обръщения, за мен е ясно, че човекът не е запознат с правилата на езика ни. Това разбира се не е толкова решаващо за това, дали ще го поканя на интервю или не, но ми прави впечатление.
Ако някой се обръща към вас само с първата буква на името ви, също ще ви направи впечатление, нали?

Трето: когато няма никакъв текст придружаващ кандидатурата.
Отварям поредния мейл с автобиография, примерно 40-тия за днес, видяла съм какви ли не писания, шрифтове и цветове и накрая - нищо. Само прикачен файл. В този момент си мисля: човекът не е знаел какво да напише и е оставил полето празно. Това не прави добро впечатление. После си мисля, че кандидатства на още 100 места и дори не си е направил труда да напише два реда. Представям си също как е насвяткал е-мейла ми заедно с още 5-10-20 на други фирми в BCC (blind carbon copy) на пощата си (или още по-зле: оставил е адресите видими, за да разбера, че е важно някой да му се обади и не е важно кой........).
Всеки един от вас ще се радва на персонално отношение. Затова преди да го изискате от компанията срещу вас, дайте й отношението, което й се полага. Напишете нещо, каквото и да е:
"Добър ден,
аз съм...,
кандидатствам за...,
Приятен ден.
И това е. Не е толкова страшно, нали?

Опитът ,който имам с фирми ,работодатели е един и същ.Изискване до небесата ,а за мотивация относно работник.....за какво ваобще говорим ,може би трябва да ме мотивира това че съм краден от работодателя си относно осигоровки, време ,а за заплащане да не говорим ,и накрая за благодарност към лоялност към фирмата получаваш и дисциплинарно уволнение ,защото просто на човек му писва да тарпи подигравкте на които е подложен всекидневно на неразбирането и експлоатацията ...но това е друга тема на разговор от другата страна на монетата .Иначе за представянето няма проблем всичк сме усмихнати работливи ,всеотдайни мотивирани да допринасяме за благото на дадена фирма ,а тя какво ли прави за нас ?
(предполагаемите отговори са ясни .Който не му изнася на палатка ,в най леката си форма ) Иначе като изклучим всички обстоятелства в Бялгария и отношението към самия работник .Всичко си е "ок "

Надявам се, че не слагате всички фирми в България под общ знаменател в отношението им към техните служители. В България има толкова много качествени хора и ние се надяваме такива да стават част от нашия екип и за вбъдеще. "Изискванията" в статията са неща, които би трябвало да са част, ако не от общата култура на хората, то поне университетите да ни научават на тази базова грамотност. Но уви...

се учудвам, че изобщо си имал/а работодател.